Вечер е, тъмно е, тихо е,
само болката кънти!
Вечер е, тъмно е, тихо е,
но дори мълчанието крещи!

От очите тягост извира,
сърцето бавно тупти!
Надеждата плавно замира,
по лицето се стичат сълзи!

Вечер е, тъмно е, тихо е,
отброявам изминалите дни!
Вечер е, тъмно е, тихо е,
нищото започва да ехти!

Едни ръце протягат се,
но няма кой да ги поеме!
Едно момиче пак само стои,
а душата му от болка стене!

Вечер е, тъмно е, тихо е,
само болката кънти!
Вечер е, тъмно е, тихо е,
а едно сърце е спряло да тупти!