Нежни отблясъци плуват в реката,
слънцето гали с последни лъчи.
Ала когато изгрее луната,
Дунава цял във сребро ще блести.
Тихо и морно по брега ще се движат
две нежни сенки, а сякаш една.
Топола и Явор без звук ще покрият
две влюбени топли тела.
Вечер припада, а в блясъка лунен
въздухът сякаш блести от любов.
Сенките влюбено скитат край Дунава
и се разтапят от нежност и зов.
После с тъга на брега се разделят
двете влюбени тръпни тела.
Топола и Явор топлината ще пазят
до следващи срещи край Дунавски бряг.
© Снежина Айдарова Все права защищены