17.02.2013 г., 12:34

Вечер край Дунава

915 0 0

Нежни отблясъци плуват в реката,

слънцето гали с последни лъчи.

Ала когато изгрее луната,

Дунава цял във сребро ще блести.

 

Тихо и морно по брега ще се движат

две нежни сенки, а сякаш една.

Топола и Явор без звук ще покрият

две влюбени топли тела.

 

Вечер припада, а в блясъка лунен

въздухът сякаш блести от любов.

Сенките влюбено скитат край Дунава

и се разтапят от нежност и зов.

 

После с тъга на брега се разделят

двете влюбени тръпни тела.

Топола и Явор топлината ще пазят

до следващи срещи край Дунавски бряг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...