Feb 17, 2013, 12:34 PM

Вечер край Дунава 

  Poetry » Love
676 0 0

Нежни отблясъци плуват в реката,

слънцето гали с последни лъчи.

Ала когато изгрее луната,

Дунава цял във сребро ще блести.

 

Тихо и морно по брега ще се движат

две нежни сенки, а сякаш една.

Топола и Явор без звук ще покрият

две влюбени топли тела.

 

Вечер припада, а в блясъка лунен

въздухът сякаш блести от любов.

Сенките влюбено скитат край Дунава

и се разтапят от нежност и зов.

 

После с тъга на брега се разделят

двете влюбени тръпни тела.

Топола и Явор топлината ще пазят

до следващи срещи край Дунавски бряг.

 

© Снежина Айдарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??