Вечер край Дунава

Нежни отблясъци плуват в реката,

слънцето гали с последни лъчи.

Ала когато изгрее луната,

Дунава цял във сребро ще блести.

Тихо и морно по брега ще се движат

две нежни сенки, а сякаш една.

Топола и Явор без звук ще покрият

две влюбени топли тела.

Вечер припада, а в блясъка лунен

въздухът сякаш блести от любов.

Сенките влюбено скитат край Дунава

и се разтапят от нежност и зов.

После с тъга на брега се разделят

двете влюбени тръпни тела.

Топола и Явор топлината ще пазят

до следващи срещи край Дунавски бряг.