Вечер край морето...
Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз-
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис...
Най-синьо е морето вечер,
когато гларусни крила
със шепот носят отдалече
над него синкава мъгла...
Най-синьо е морето вечер
и по трептящата му гръд
пренасяш своята човешка,
неясно замечтана скръб,
защото си разбрал, че вечер
когато сенките растат
е времето разделно вече
дошло за тръгване и път...
... И там, където се докосва
небето в сините вълни,
не свършва твоят път, а почва,
но кой да каже: “ Остани!”
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
