1. ВЕЧЕР В СЕЛО

Усмихне ли ми се луната,

край романтичните звезди..

Аз в пазвата на тъмнината

си спомням мойте младини!

В Драгойново съм…В мойто село.

Навлизам  в първите мечти!..

Заставам  на Света, на чело…

Очаквам  хубавите дни!

Аз влизам …. в старата ни къща.

В която сам съм се родил…

Там  майка ми  със мен се връща…

Надежда  нейна все съм бил!

Баща ми пък обут в потури,

забил е в пояса кама.

А баба ми вари булгура

и заешката капама…

Със кака си съм в содурмата.

Играем …Житото гребем…

Щом  хвърли  залеза позлата,

ний на софра се съберем.

А дойдат ли си и козите.

И млякото им издоим.

С комшиите сме пред  вратите…

И сладки приказки редим!

А по-далече в махалата,

дочува се момински смях.

И мъжки кикот във тъмата,

сe извисява покрай тях!

Луната свети. И звездите…

Мераците  и днес не спят!

И самодивите в горите,

жадуват да се задомят!

Аз пак съм тука,  в мойто село

Но покрай мен лежи тъга!

Към старостта  е то  поело..

Дошли са други времена!..

А помня  го и с бели зими!

Във къщи печките бумтят!

Седянките  неповторими!..

На младостта проправят път..

Хората селски не забравям!

Щом празници се заредят...

Отишлото си благославям,

от гдето тръгна моя път!

О, скъпи спомени за мене!

Вградени вече в мойта плът!

Дойдохте пак неуморени!

Но искат вече да ви спрат!..

Препусне ли на кон Луната

Подгони  ли безброй звезди.

Със друго време съм в душата!...

със невъзвратните ми  дни!