Вечерница
Вечерница бях самотна в небето
Изгрях в онази тъмна нощ
Разбрах – отново си самотен
Видях как търсиш порив нов
В прохладна лятна вечер се разходих
Далече под небето вървеше ти с мен
Макар да не приличаше на среща
Вярвах ще се срещнем някой ден
Изгрях в съня ти и в мечтите
Сложих булото макар за кратко
Огряха пътя ни звезите
Самотни са сега душите
© Луиза Маринова Все права защищены