Вечерно синьо
/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят.
Като поточета игриви
блещукат улици сребристи.
Шумът полекичка се влива
в море от окъснели мисли.
С юрганче мекичко сънят,
грижливо покриви завива,
а през комините - денят,
по стълбичка ефирна, си отива.
Усмихвам се на нощното небе,
там - в моите молитви съкровени,
съзвездието "Влюбени ръце",
диамантено изгряло е... за мене.
Сред синьото вълшебство - златна нишка
от снопчето с най скътани копнежи,
отронва тъй изстрадана въздишка
по споменче за споделена нежност...
Кирил Ганчев / Кирето /, нова редакция 12.01.2020, 14 ч. 41 мин., Бургас
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Ганчев Все права защищены
