18 нояб. 2008 г., 17:49

Вечна любов

1K 0 2

                        За да бъде вечна любовта ни

                        ти посвещавам този стих!

                        ...............................................

                

                        Тръгнала от теб без време,

                        днес изпълва моето сърце,

                        но все някога ще поеме

                        към безкрая на едно небе!

                        Но аз ще я запазя вечна,

                        чрез магията на искрени слова,

                        ще живее нежна и сърдечна,

                        чрез някой влюбен, в нечии уста.

                        Тук, в силата на нежни думи

                         ти казвам "Прости",

                         казвам "Обичай ме и ти".

                         Тук няма заблуди,

                          да заслепяват търсещи очи!

                          Няма бури и обиди,

                          няма давещи сълзи!

                          Трептящ дори дъха ми

                          омайва с нежен аромат,

                          тук бленувани мечтите

                          са реален свят!

                          Затова не се страхувам вече,

                          че съм винаги сама,

                          че ти си толкова далече,

                          любовта ни е във вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...