Nov 18, 2008, 5:49 PM

Вечна любов

  Poetry » Love
1K 0 2

                        За да бъде вечна любовта ни

                        ти посвещавам този стих!

                        ...............................................

                

                        Тръгнала от теб без време,

                        днес изпълва моето сърце,

                        но все някога ще поеме

                        към безкрая на едно небе!

                        Но аз ще я запазя вечна,

                        чрез магията на искрени слова,

                        ще живее нежна и сърдечна,

                        чрез някой влюбен, в нечии уста.

                        Тук, в силата на нежни думи

                         ти казвам "Прости",

                         казвам "Обичай ме и ти".

                         Тук няма заблуди,

                          да заслепяват търсещи очи!

                          Няма бури и обиди,

                          няма давещи сълзи!

                          Трептящ дори дъха ми

                          омайва с нежен аромат,

                          тук бленувани мечтите

                          са реален свят!

                          Затова не се страхувам вече,

                          че съм винаги сама,

                          че ти си толкова далече,

                          любовта ни е във вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...