Вечната
(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът.
Неусетно си спомням за детската стая.
Беше с изглед към кея и с вкус на море.
И тогава в прозореца влезе случайно
покоряващо топъл, напевен рефрен.
Нежно пееше тя – непокорна и крехка.
Беше вик за любов всеки неин шансон.
Както плахо врабче търси малко утеха,
Тя разперва ръце: “Hey, venez mon garçon!”
Песента ù звучеше на дока и в кръчми.
Тържество на духа беше нейният глас.
Беше дяволска музика, шепот измъчен,
беше ангелски хор, беше цялата власт!
И сега се заслушвам копнежно в морето.
Тук вълните и бризът са с твоя параф.
Аз отново те чувам – оттам – в небитието.
Ти си вечна, нетленна, безсмъртна, Пиаф!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
