Вечната
(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът.
Неусетно си спомням за детската стая.
Беше с изглед към кея и с вкус на море.
И тогава в прозореца влезе случайно
покоряващо топъл, напевен рефрен.
Нежно пееше тя – непокорна и крехка.
Беше вик за любов всеки неин шансон.
Както плахо врабче търси малко утеха,
Тя разперва ръце: “Hey, venez mon garçon!”
Песента ù звучеше на дока и в кръчми.
Тържество на духа беше нейният глас.
Беше дяволска музика, шепот измъчен,
беше ангелски хор, беше цялата власт!
И сега се заслушвам копнежно в морето.
Тук вълните и бризът са с твоя параф.
Аз отново те чувам – оттам – в небитието.
Ти си вечна, нетленна, безсмъртна, Пиаф!
© Анахид Чальовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно, Ани!
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a> -
Онази вечер ме разби с този стих!!!
Прекрасен е, Ани!!! -
Хубаво е!
-
Поздравления, Ани, много хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
мисля, че имаш още много да даваш от себе си в творчески план!
пиши, душко...
можеш го чудесно!
големи вълчи прегръдки...от сърце!!!
"неразцъфнала пъпчице, моя"...