27 июл. 2006 г., 12:36

Вечната "борба"

925 0 3
Сляха се устните на любовтта и омразата
като две пиявици се впиха една в друга
започна да смуче жадно омразата от любовта,
а тя/любовта/нали си е добричка,
се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска!

Минаваха нощите и дните,
изтърколи се четвърт век почти.
и може би затова двете се сражават
и в сърцето на всеки човек...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами научи ме!
  • Това не звучи като стих. Можеш да го удължиш и да стане разказ.
  • Много интересно сравнение си използвал за вечната борба между лиубовта и омразата.И нали казват че една крачка дели омразата от любовта!Хареса ми,наистина!Браво Момчо!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...