Jul 27, 2006, 12:36 PM

Вечната "борба"

  Poetry
927 0 3
Сляха се устните на любовтта и омразата
като две пиявици се впиха една в друга
започна да смуче жадно омразата от любовта,
а тя/любовта/нали си е добричка,
се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска!

Минаваха нощите и дните,
изтърколи се четвърт век почти.
и може би затова двете се сражават
и в сърцето на всеки човек...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами научи ме!
  • Това не звучи като стих. Можеш да го удължиш и да стане разказ.
  • Много интересно сравнение си използвал за вечната борба между лиубовта и омразата.И нали казват че една крачка дели омразата от любовта!Хареса ми,наистина!Браво Момчо!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...