Jul 27, 2006, 12:36 PM

Вечната "борба"

  Poetry
924 0 3
Сляха се устните на любовтта и омразата
като две пиявици се впиха една в друга
започна да смуче жадно омразата от любовта,
а тя/любовта/нали си е добричка,
се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска!

Минаваха нощите и дните,
изтърколи се четвърт век почти.
и може би затова двете се сражават
и в сърцето на всеки човек...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами научи ме!
  • Това не звучи като стих. Можеш да го удължиш и да стане разказ.
  • Много интересно сравнение си използвал за вечната борба между лиубовта и омразата.И нали казват че една крачка дели омразата от любовта!Хареса ми,наистина!Браво Момчо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...