27 jul 2006, 12:36

Вечната "борба"

  Poesía
929 0 3
Сляха се устните на любовтта и омразата
като две пиявици се впиха една в друга
започна да смуче жадно омразата от любовта,
а тя/любовта/нали си е добричка,
се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска!

Минаваха нощите и дните,
изтърколи се четвърт век почти.
и може би затова двете се сражават
и в сърцето на всеки човек...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Минков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами научи ме!
  • Това не звучи като стих. Можеш да го удължиш и да стане разказ.
  • Много интересно сравнение си използвал за вечната борба между лиубовта и омразата.И нали казват че една крачка дели омразата от любовта!Хареса ми,наистина!Браво Момчо!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...