27 jul 2006, 12:36

Вечната "борба"

  Poesía
926 0 3
Сляха се устните на любовтта и омразата
като две пиявици се впиха една в друга
започна да смуче жадно омразата от любовта,
а тя/любовта/нали си е добричка,
се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска!

Минаваха нощите и дните,
изтърколи се четвърт век почти.
и може би затова двете се сражават
и в сърцето на всеки човек...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Минков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами научи ме!
  • Това не звучи като стих. Можеш да го удължиш и да стане разказ.
  • Много интересно сравнение си използвал за вечната борба между лиубовта и омразата.И нали казват че една крачка дели омразата от любовта!Хареса ми,наистина!Браво Момчо!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...