Вечната жена
Научи се с ръцете да лети,
крилете си остави на небето,
но пръстите й галят ангелски
и светъл лъч в зениците й свети.
Живота ражда в сълзи и крещи
от болката, останала без сили,
но само смей да му посегнеш ти –
ще те докопа и ще те ужили.
Дори поставена на колене,
ще остане гордостта й права.
Като фурия бясна ще снове,
когато любовта си защитава.
И бръчки по лицето да пълзят
от болести, от грижи, от умора,
тя ще върви, избрала своя път –
на всеки в тоя свят да е опора.
Дете, приятел, враг или любим,
в душата й оставя своя белег.
Животът по-различен е от филм,
но тя играе главна роля в него.
От всички свои чувства и вини
пера събира и крила съшива.
Когато дойде ден да отлети,
да й напомнят, че била е жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
