15 авг. 2013 г., 22:52

Вечната Любов 

  Поэзия » Любовная
699 0 0

Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш,
а да те избегна
как ли не опитах?
Но ти се раждаш там,
зад погледа, потънал в обожание,
разголваш ме, като за първи път,
и прогонваш моята скръб.
Е, какво пък!
Макар несподелена,
едничката надежда ми бъди,
да бъда някому потребна!

© Снежа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??