Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш,
а да те избегна
как ли не опитах?
Но ти се раждаш там,
зад погледа, потънал в обожание,
разголваш ме, като за първи път,
и прогонваш моята скръб.
Е, какво пък!
Макар несподелена,
едничката надежда ми бъди,
да бъда някому потребна!
© Снежа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
