Вечната Любов

Aug 15, 2013, 10:52 PM

Poetry » Love

676 0 0

Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш,
а да те избегна
как ли не опитах?
Но ти се раждаш там,
зад погледа, потънал в обожание,
разголваш ме, като за първи път,
и прогонваш моята скръб.
Е, какво пък!
Макар несподелена,
едничката надежда ми бъди,
да бъда някому потребна!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Вечната Любов

Свързани произведения

Comments

Random works