Вечната Любов

15.08.2013 г., 22:52 ч.

Поезия » Любовна

675 0 0

Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш,
а да те избегна
как ли не опитах?
Но ти се раждаш там,
зад погледа, потънал в обожание,
разголваш ме, като за първи път,
и прогонваш моята скръб.
Е, какво пък!
Макар несподелена,
едничката надежда ми бъди,
да бъда някому потребна!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Вечната Любов

Свързани произведения

Коментари

Предложения