13 апр. 2007 г., 19:14

Вечно любовта  

  Поэзия
670 0 2
Ти искаш да го кажеш, но не можеш,
заседнала е буца и мълчиш.
Ръцете върху моите да сложиш
опитваш се, но сякаш, че гориш.

И новината, знам, ще е жестока,
не се опитвай да ми я спестиш.
Кажи ми, аз ще плача много,
но ти не искай да ме утешиш.

Не ме докосвай, просто е ужасно,
кажи ми бързо, просто ми кажи
и после си тръгни така безгласно,
без повече тъга за нашите души.

Недей ме гледа, ти не си виновен,
че с нас я няма вече любовта.
За мен ще бъдеш светъл спомен,
останал да ме топли на света.

Върви и пак не ме поглеждай.
Обичам те, но краят е дошъл!
Върви, назад не се оглеждай,
бъди със нея, моля те, добър.

Надявам се, че тя ще те обича,
защото заслужаваш го сега,
макар и да остави в мене
да тлее вечно любовта!

© Вили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??