10 янв. 2008 г., 01:36

Вечност 

  Поэзия » Философская
540 0 22
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха
пустинно и мъртво във залеза,
със чувства нетленни, тъй  сини...
Чудати сенки на балерини,
летяха безбрежно, безкрилно,
като призрачно-мрачни видения
на облачета с капки последни,
от времето, споменно-сънно
като люлка, шеметна-залезна
понесла се, тъй искрено-жалостно...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??