10 ene 2008, 1:36

Вечност 

  Poesía » Filosófica
539 0 22
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха
пустинно и мъртво във залеза,
със чувства нетленни, тъй  сини...
Чудати сенки на балерини,
летяха безбрежно, безкрилно,
като призрачно-мрачни видения
на облачета с капки последни,
от времето, споменно-сънно
като люлка, шеметна-залезна
понесла се, тъй искрено-жалостно...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??