Когато вятър забучи в ушите,

спомни си първия ни ден,

когато ти погледна ме в очите

и нежно влюби се във мен.

Когато бурята отмива бреговете наши,

 не се страхувай, че без мен вървиш по тях-

заслушай се! Нима не чуваш моя смях!

Вълните ти го носят боязливи,

защото знаят, че без глас

едва ли ще повярваш, че това съм аз.

С премрежен поглед, тъй красив,

загубил си се с ветровете

и в стон изливаш крясък див,

 да мога да те чуя и отвъд водите!