Вечност
515
0
1
Когато вятър забучи в ушите,
спомни си първия ни ден,
когато ти погледна ме в очите
и нежно влюби се във мен.
Когато бурята отмива бреговете наши,
не се страхувай, че без мен вървиш по тях-
заслушай се! Нима не чуваш моя смях!
Вълните ти го носят боязливи,
защото знаят, че без глас
едва ли ще повярваш, че това съм аз.
С премрежен поглед, тъй красив,
загубил си се с ветровете
и в стон изливаш крясък див,
да мога да те чуя и отвъд водите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самука Всички права запазени
