rumiana (Румяна )
136 1141
11 февр. 2011 г., 13:37

Вечност 

  Поэзия » Философская
595 0 9

Толкова живота преживях

и пътища безкрайни извървях

и Многолика бях!

Разпадах се и оцелявах с дива стръв,

вкопавах се отчаяно във пъпната си връв...

Не спирах! Все вървях!

Планините преобръщах с голи длани

и кладенци копах огромни -

да събера мечтите разпиляни,

да приютя надеждите бездомни.

И следвах вътрешния странен зов

да търся в паметта на времето,

заложено дълбоко във утробата на семето -

кодирания знак на Вечната Любов!

© Румяна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??