rumiana (Румяна )
136 1144
11.02.2011 г., 13:37 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
559 0 10

Толкова живота преживях

и пътища безкрайни извървях

и Многолика бях!

Разпадах се и оцелявах с дива стръв,

вкопавах се отчаяно във пъпната си връв...

Не спирах! Все вървях!

Планините преобръщах с голи длани

и кладенци копах огромни -

да събера мечтите разпиляни,

да приютя надеждите бездомни.

И следвах вътрешния странен зов

да търся в паметта на времето,

заложено дълбоко във утробата на семето -

кодирания знак на Вечната Любов!

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??