rumiana (Румяна )
136 1141
Feb 11, 2011, 1:37 PM

Вечност 

  Poetry » Phylosophy
599 0 9

Толкова живота преживях

и пътища безкрайни извървях

и Многолика бях!

Разпадах се и оцелявах с дива стръв,

вкопавах се отчаяно във пъпната си връв...

Не спирах! Все вървях!

Планините преобръщах с голи длани

и кладенци копах огромни -

да събера мечтите разпиляни,

да приютя надеждите бездомни.

И следвах вътрешния странен зов

да търся в паметта на времето,

заложено дълбоко във утробата на семето -

кодирания знак на Вечната Любов!

© Румяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??