Вечност
637
0
0
Две души - рожби на съдбата
Изваяни от болката скована.
И след толкова печална скръб,
И след толкова отминали животи.
Само поглед нужен е, за да усетят общите си рани, веднага се познават!
По усмивката и по пламналата жар.
Знаят - душите си принадлежат.
Светът е същия, но не и те.
Погубени от огъня на любовта,
душите им потъват в пепелта,
да се възродят за нов живот и да се познаят пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Тодорова Все права защищены
