Вечност

Две души - рожби на съдбата
Изваяни от болката скована.
И след толкова печална скръб, 
И след толкова отминали животи.

Само поглед нужен е, за да усетят общите си рани, веднага се познават!
По усмивката и по пламналата жар.
Знаят - душите си принадлежат.

Светът е същия, но не и те.
Погубени от огъня на любовта, 
душите им потъват в пепелта, 
да се възродят за нов живот и да се познаят пак!