28 мар. 2024 г., 06:30

Вечност

778 0 0

 

               В Е Ч Н О С Т

 

Кога свършва това,което не е още започвало,

къде са сенките на не проявената светлина,

как се прехвърля информацията от почвата

и оформя архива на новите семена?

 

Ако не тръгнеш,кога ще се върнеш

от отдавна бленувано пътешествие,

ако на място стоиш,как е възможно да зърнеш,

мечтаните,екзотични,красиви гледки?

 

Най-трудна е първата крачка

към всички далечни дистинации,

Егото където ще бъде мачкано,

преминавайки през непознати субстанции.

 

Кой ще бъдеш ти,

ако не се запознаеш лично със себе си,

ако огънят вътре в теб не гори,

ако не уважаваш екзестенциалните,чужди потребности?

 

В неказването на нищо,

се отразява всичкото,

тишината бавно и точно разнищва,

нарочно премълчаваното умишлено.

 

Как се въздигат нови крале,

как отпадат старите идоли

и как цяло едно поколение

от мрака излиза на видело.

 

Великата спонтанност на откритията

спорадично и отривисто надига глава,

за да могат Истините на Развитието,

да оставят по пътя вярна и точна следа.

 

Ако нямаш смелостта да се покаеш

за всички възникнали грешки,

накрая с респект ще узнаеш,

как Цариците се превръщат във пешки.

 

25.03.2024г.гр.Свищов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...