28.03.2024 г., 6:30

Вечност

782 0 0

 

               В Е Ч Н О С Т

 

Кога свършва това,което не е още започвало,

къде са сенките на не проявената светлина,

как се прехвърля информацията от почвата

и оформя архива на новите семена?

 

Ако не тръгнеш,кога ще се върнеш

от отдавна бленувано пътешествие,

ако на място стоиш,как е възможно да зърнеш,

мечтаните,екзотични,красиви гледки?

 

Най-трудна е първата крачка

към всички далечни дистинации,

Егото където ще бъде мачкано,

преминавайки през непознати субстанции.

 

Кой ще бъдеш ти,

ако не се запознаеш лично със себе си,

ако огънят вътре в теб не гори,

ако не уважаваш екзестенциалните,чужди потребности?

 

В неказването на нищо,

се отразява всичкото,

тишината бавно и точно разнищва,

нарочно премълчаваното умишлено.

 

Как се въздигат нови крале,

как отпадат старите идоли

и как цяло едно поколение

от мрака излиза на видело.

 

Великата спонтанност на откритията

спорадично и отривисто надига глава,

за да могат Истините на Развитието,

да оставят по пътя вярна и точна следа.

 

Ако нямаш смелостта да се покаеш

за всички възникнали грешки,

накрая с респект ще узнаеш,

как Цариците се превръщат във пешки.

 

25.03.2024г.гр.Свищов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....