28.03.2024 г., 6:30

Вечност

776 0 0

 

               В Е Ч Н О С Т

 

Кога свършва това,което не е още започвало,

къде са сенките на не проявената светлина,

как се прехвърля информацията от почвата

и оформя архива на новите семена?

 

Ако не тръгнеш,кога ще се върнеш

от отдавна бленувано пътешествие,

ако на място стоиш,как е възможно да зърнеш,

мечтаните,екзотични,красиви гледки?

 

Най-трудна е първата крачка

към всички далечни дистинации,

Егото където ще бъде мачкано,

преминавайки през непознати субстанции.

 

Кой ще бъдеш ти,

ако не се запознаеш лично със себе си,

ако огънят вътре в теб не гори,

ако не уважаваш екзестенциалните,чужди потребности?

 

В неказването на нищо,

се отразява всичкото,

тишината бавно и точно разнищва,

нарочно премълчаваното умишлено.

 

Как се въздигат нови крале,

как отпадат старите идоли

и как цяло едно поколение

от мрака излиза на видело.

 

Великата спонтанност на откритията

спорадично и отривисто надига глава,

за да могат Истините на Развитието,

да оставят по пътя вярна и точна следа.

 

Ако нямаш смелостта да се покаеш

за всички възникнали грешки,

накрая с респект ще узнаеш,

как Цариците се превръщат във пешки.

 

25.03.2024г.гр.Свищов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....