Към тебе тичам като луда всеки ден,
И пак - отдалечаваш се на километри от мен,
И всяко утро е все по-хладко,
Макар да идва лято жарко,
И пак съм с грим и недоспала
И катеря стръмна спирала
И питам се: "Това ли е раят?",
Докато се губя в безкрая
От радост и тъга,
сласт и срамота
И не достигам вече ръката твоя,
отслабва ехото: "Ще бъдеш вечно моя"
Усещам силно твоя аромат,
Но вече си извън обхват
Няма вече прегръдки и милувки,
Само увехнали целувки,
Скреж, неволи и грешки,
Болка от студ нечовешки,
И когато повече не мога
Вярата е мойта дрога,
Че никой порой не ще измие
Любовта, която отказва да изгние
И вместо ураганът да я помете,
Тя гордо ще се понесе
Далеч, на шир и длъж,
Защото сърцето обичало е веднъж.
© Стела Русинова Все права защищены