Веднъж и завинаги
Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.
Причудливите форми лудуват
в унисон с учестено дихание.
Преследваш ги с поглед. Върлува
в очите ти моето женско стенание,
избило на ситнички капки роса
по разнеженото ми слепоочие;
ловък кичур немирна коса,
залюлян на невидимо облаче,
дръзко се спуска върху овала
на пулсиращата ми скула,
гъделичкайки явното ти желание
да го отметнеш с дъха. Неминуемо
вече съзрял си в очите ми
как мъглите копнеж се сгъстяват
от дълбоко в гърдите ми бликнала
чувствена, тръпна наслада.
Всяка моя извивка се впива
многопластово в твойто внимание.
Разчел всички знаци, води ме
откъдето завръщане няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
