toxin (Таня Донова)
354 4099
13 февр. 2018 г., 09:59

Веднъж и завинаги 

  Поэзия
653 10 11

Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.

Причудливите форми лудуват
в унисон с учестено дихание.
Преследваш ги с поглед. Върлува
в очите ти моето женско стенание,

избило на ситнички капки роса
по разнеженото ми слепоочие;
ловък кичур немирна коса,
залюлян на невидимо облаче,

дръзко се спуска върху овала
на пулсиращата ми скула,
гъделичкайки явното ти желание
да го отметнеш с дъха. Неминуемо

вече съзрял си в очите ми
как мъглите копнеж се сгъстяват
от дълбоко в гърдите ми бликнала
чувствена, тръпна наслада.

Всяка моя извивка се впива
многопластово в твойто внимание.
Разчел всички знаци, води ме
откъдето завръщане няма.

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??