toxin (Таня Донова)
357 4100
13.02.2018 г., 9:59 ч.

Веднъж и завинаги 

  Поезия
725 10 11

Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.

Причудливите форми лудуват
в унисон с учестено дихание.
Преследваш ги с поглед. Върлува
в очите ти моето женско стенание,

избило на ситнички капки роса
по разнеженото ми слепоочие;
ловък кичур немирна коса,
залюлян на невидимо облаче,

дръзко се спуска върху овала
на пулсиращата ми скула,
гъделичкайки явното ти желание
да го отметнеш с дъха. Неминуемо

вече съзрял си в очите ми
как мъглите копнеж се сгъстяват
от дълбоко в гърдите ми бликнала
чувствена, тръпна наслада.

Всяка моя извивка се впива
многопластово в твойто внимание.
Разчел всички знаци, води ме
откъдето завръщане няма.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??