5 мар. 2007 г., 11:47

Ведрин

1.2K 0 7

        Ведрин
Велик си ти като история.
Един си ти, неповторим.
Дори за мен си като фобия.
Ред по ред чета незабравим.
И всички - редовете златни.
Необходимост е да ги чета.

 П.С искам само да добавя,
че си позволих това да го напиша,
тъй като този човек за мен е неповторим, много ме радват стиховете му... Чета го с най-голямо удоволствие и просто съм поразена... Почеркът е... нямам думи...в душицата ми бъркаш, Ведрин... С най-добри чувста...Възхищавам ти се!!!                   ... Анели...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Овчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...