27 нояб. 2016 г., 20:09

Великата Скука 

  Поэзия » Философская
539 0 0
Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател,
Как би могъл истината да разкрие,
Че смисъл няма в живота на земния мечтател,
Който ден след ден божествения замисъл се мъчи да открие.
И мисли как да каже Господ-Бог,
Че смисъл няма по-велик в живота на човека
От това да гледа Той под микроскоп
Мимолетната лудост на глупеца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Павлова Все права защищены

Предложения
: ??:??