Седи на златния си трон

Господ-Бог, загубен в самота дълбока.

Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,

Непредвиден плод на божествената скука.

И мисли си великият създател,

Как би могъл истината да разкрие,

Че смисъл няма в живота на земния мечтател,

Който ден след ден божествения замисъл се мъчи да открие.

И мисли как да каже Господ-Бог,

Че смисъл няма по-велик в живота на човека

От това да гледа Той под микроскоп

Мимолетната лудост на глупеца.

Глупец защото той решил е,

че смисъл има в човешките тегоби,

Глупец защото той сгрешил е,

че Господ-Бог нарочно с тях живота трови.

А смисъл няма във безкрайността,

Наричана от Господа Велика Скука.

И съществува тя със цел една,

Божествените рожби да пребъдва и погубва.