27.11.2016 г., 20:09

Великата Скука

683 0 0

Седи на златния си трон

Господ-Бог, загубен в самота дълбока.

Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,

Непредвиден плод на божествената скука.

 

И мисли си великият създател,

Как би могъл истината да разкрие,

Че смисъл няма в живота на земния мечтател,

Който ден след ден божествения замисъл се мъчи да открие.

 

И мисли как да каже Господ-Бог,

Че смисъл няма по-велик в живота на човека

От това да гледа Той под микроскоп

Мимолетната лудост на глупеца.

 

Глупец защото той решил е,

че смисъл има в човешките тегоби,

Глупец защото той сгрешил е,

че Господ-Бог нарочно с тях живота трови.

 

А смисъл няма във безкрайността,

Наричана от Господа Велика Скука.

И съществува тя със цел една,

Божествените рожби да пребъдва и погубва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...