Знам, че малко по на юг,

де  гърците живеят с обичай по-друг,

с табиет и със мерак

също правят козунак.

Най-добър е казват бил.

Направен със финес и стил,

щото гърците умеят

чревоугодно да живеят.

И зачудих се:  „Как козунака

по Великден правят във Ларнака?”

Питах „Гугъл”  да ми каже.

Всичко пише там – има снимки даже.

Търсих, гледах, четох, кликах…

Потих се, нервих се и виках…

Над 100 рецепти преброих,

но козунак ларнашки не открих.

И отчаян, и разбит,

навярно със посърнал вид,

тръгнах аз към магазина

за козунак и таз година.

И не щеш ли, щом излязох

и по стълбите надолу слязох,

дали случайност бе или Съдбата...

на козунак усетих миризмата.

Като че бе това мираж –

долових във входа наш,

на етажа ни приземен,

божествен аромат -  неземен.

Това си беше Божи знак.

И си казах: „Няма как!

От съседа с притеснение

ще поискам обяснение!"

Баба му дошла на гости

от царевското село Кости

и рано сутринта с децата

са боядисали яйцата.

После никой без да ù се меси

взела козунаци да замеси.

„И от туй, що пече се във тавата –

съседа рече -  се разнася аромата!”

Покани ме да вляза даже,

баба му рецептата да каже.

Видях мила, възрастна жена,

която е живяла  в стари времена.

Чинии миеше на кухненската мивка.

Ръцете си забърса, здрависа ме с усмивка.

Разказах й какво при нея ме доведе.

Тя засмя се и главата си наведе.

„Всичко има - каза – в нашата страна:

природа, климат, в изобилие храна,

но все захласнати по чуждите неща

не оценяваме ний тази красота.

Очите ни все в чуждите страни,

а не видим наште благини.

Ето на… и ти вземи,

козунак да дириш в гръцките земи!”

Нахока ме! Ей тъй, ми каза

и сърцето ми като със нож преряза.

Рецептата написа на едно листче,

подаде я и пак ми рече:

„Вземи, момче, и запомни –

козунак такъв няма по чуждите земи.

Направи го и не му бери кахър.

Но за да стане най-добър,

трябва ти да си готов

да го замесиш със любов.

Добри думи да му кажеш,

кога с яйцето най-подир го мажеш!

Защото, сине, без любов

ще стане тричав и суров,

а без думите добри,

козунакът ти ще загори.

Защото всичко става там където

е направено с любов в сърцето!

Хайде, тръгвай! Недей чака!

Върви прави козунака.”

Ръка целунах на мъдрата жена

и изпълнен тръгнах си със светлина.

Прибрах се и не разбрах изобщо как

приготвих чуден козунак.

Спазих всичко, що жената рече.

И сладкишът великденски се опече,

вкусен със вълшебен аромат  -

направо Божий благодат.

А за да имате сполука,

вземете всички таз поука,

и добре го запомнете -

всичко със любов правете.

Ето, както сега аз

написах този стих за вас.

Споделете да се разнесе,

а от мен: Христос Воскресе!