ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРИРОДАТА

Светът, в огледало така вълшебно

от перлена роса, къпан се оглежда.

Вълшебството за всички е потребно

и е  извор непресъхващ на надежда.

Събужда се денят в пурпурни лъчи

и милостиво земята слънце озарява.

От възхищение всичко живо мълчи,

а блясък величествен очи заслепява.

В небето смарагдово, плуват унесени

облаци пролетни, като кораби бели.

Красиви дори са и есенно намръщени,

когато вихрите стремглави са ги поели.

Здрач се спуска и догаря светлината,

небето нощно покриват го звезди.

Сърп лунен разкъсва тъмнината

и в снега проблясват котешки следи.

Природата е свидна майчица на всички,

тя нарича се с името "Великолепие".

От жителите земни хората еднички,

съзнателно да я пазят имат задължение.