26 may 2015, 21:55

Великолепието на природата

  Poesía » Otra
900 1 0

ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРИРОДАТА

 

Светът, в огледало така вълшебно

от перлена роса, къпан се оглежда.

Вълшебството за всички е потребно

и е  извор непресъхващ на надежда.

Събужда се денят в пурпурни лъчи

и милостиво земята слънце озарява.

От възхищение всичко живо мълчи,

а блясък величествен очи заслепява.

В небето смарагдово, плуват унесени

облаци пролетни, като кораби бели.

Красиви дори са и есенно намръщени,

когато вихрите стремглави са ги поели.

Здрач се спуска и догаря светлината,

небето нощно покриват го звезди.

Сърп лунен разкъсва тъмнината

и в снега проблясват котешки следи.

Природата е свидна майчица на всички,

тя нарича се с името "Великолепие".

От жителите земни хората еднички,

съзнателно да я пазят имат задължение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....