Верният път
В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя,
безпътните - някак да ги упътя.
Предишни призраци да забравя
не исках - в изминати грешки се скитах...
Те бълваха демонски огън,
с очи посивели ме стреляха жадно,
аз милвах ги с обич, но словом
ги молих - умирах от тяхната злоба коварна...
И сви се сърцето ми в тиха молитва,
безнадеждната болка изпитах...
Те не бяха виновни, че аз ги обичах,
а... ми посочиха верния път без да питам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
