Верният път
В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя,
безпътните - някак да ги упътя.
Предишни призраци да забравя
не исках - в изминати грешки се скитах...
Те бълваха демонски огън,
с очи посивели ме стреляха жадно,
аз милвах ги с обич, но словом
ги молих - умирах от тяхната злоба коварна...
И сви се сърцето ми в тиха молитва,
безнадеждната болка изпитах...
Те не бяха виновни, че аз ги обичах,
а... ми посочиха верния път без да питам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
