Верую
Коленичих пред иконата на Богородица, със сплетени пръсти.
Думите излизат от сърцето ми истински, с помощта им се кръстя.
Днес е неделя, заставам пред теб,
бях ангел крилат, а станах... човек,
затуй грешките техни не бяха ми чужди
и грешките мои допуснах ненужно.
Божия майко, Аз търся пощада,
със болка в душата, виновна, но млада.
Изправям се бавно, в цял ръст пред Христа.
Във огън прощаващ е мойта нога.
„Божие чадо, ти грешно си, зная.
Върви си по пътя, ще стигнеш до края.
Там ще узнаеш за свойта съдба,
не би те оставила сам на света.”
Стъпвам уверено, с поглед напред,
със свещ във ръката и вяра във теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
