Katriona (Кети Рашева)
122 7684
9 нояб. 2008 г., 18:30

Вещиците 

  Поэзия
1199 0 36
Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.

Гневим Христа с молитвите си дръзки,
забравили какво е покаяние.
Разкъсваме свещени, стари връзки,
обричайки кръвта си на страдание

и грешките си в пазвите люлеем.
Прокудили вината, кротко спим.
А щом кръвта от срам поруменее,
в най-светли нощи вещици ловим.

Убиваме ги - с погледи и с думи.
Кладем огньове, нижем кръст до кръст
и пием от кръвта им, неразумни,
че пак до тях ще легнем в тая пръст.

Днес вещиците не горят на клада! -
Щом болка ги застигне, вместо мъст
те плюят на света и, вечно млади,
за сбогом му показват среден пръст!

© Кети Рашева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??