9 nov 2008, 18:30

Вещиците

  Poesía
1.5K 0 36
Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.

Гневим Христа с молитвите си дръзки,
забравили какво е покаяние.
Разкъсваме свещени, стари връзки,
обричайки кръвта си на страдание

и грешките си в пазвите люлеем.
Прокудили вината, кротко спим.
А щом кръвта от срам поруменее,
в най-светли нощи вещици ловим.

Убиваме ги - с погледи и с думи.
Кладем огньове, нижем кръст до кръст
и пием от кръвта им, неразумни,
че пак до тях ще легнем в тая пръст.

Днес вещиците не горят на клада! -
Щом болка ги застигне, вместо мъст
те плюят на света и, вечно млади,
за сбогом му показват среден пръст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...