19 окт. 2008 г., 12:12

Вестител

979 1 2

                                                       Ще запитат: как през живота да преминем?

                                                       Отговаряйте: като по струна над бездната -

                                                       красиво, внимателно и стремително.

                                                                                                   "Агни Йога"

 

Ликувам днес, когато търсещо, сърцето,

намери сред заблудите на този свят,

чрез огъня от чувствознание прието,

стремителната диря на духа крилат.

 

Той се яви в мига най-тежък на тъгата,

родена в страстите на земна плът,

на битката между искрицата и тъмнината

в поредната дъга на тоз кармичен кръг.

 

Незнаен, може би самотен,

един вестител смел по пътя нов

върви към нас стремителен, като над бездна,

красив от пориви, поел в сърцето този зов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обожавам тази наука, Агни Йога,защото веднаж приемеш ли я като четиво,
    просто ти се сливаш с нея и мъдроста.
    Благодаря ти,че ми я припомни.Поздравления за стиха.
  • Поздрави за стиха и добре дошла!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...