Oct 19, 2008, 12:12 PM

Вестител

975 1 2

                                                       Ще запитат: как през живота да преминем?

                                                       Отговаряйте: като по струна над бездната -

                                                       красиво, внимателно и стремително.

                                                                                                   "Агни Йога"

 

Ликувам днес, когато търсещо, сърцето,

намери сред заблудите на този свят,

чрез огъня от чувствознание прието,

стремителната диря на духа крилат.

 

Той се яви в мига най-тежък на тъгата,

родена в страстите на земна плът,

на битката между искрицата и тъмнината

в поредната дъга на тоз кармичен кръг.

 

Незнаен, може би самотен,

един вестител смел по пътя нов

върви към нас стремителен, като над бездна,

красив от пориви, поел в сърцето този зов.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обожавам тази наука, Агни Йога,защото веднаж приемеш ли я като четиво,
    просто ти се сливаш с нея и мъдроста.
    Благодаря ти,че ми я припомни.Поздравления за стиха.
  • Поздрави за стиха и добре дошла!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...