25 февр. 2007 г., 19:09

Ветераните 

  Поэзия
469 0 2
Огнена буря изгаря душата,
мисли нощни - танкове в главата.
Стари рани кървят непрестанно,
прошка, вяра... изчезват измамно.

Миналото - преродено бъдеще,
пътници, останали на кръстопът
и съдени, и оправдани,
на плещите им и живот, и смърт.

С Бог и Дявола приятели,
потърсили във изгрева покой...
Мечтите хвърлени на вятъра -
самотна глутница в пороя.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??