25 feb 2007, 19:09

Ветераните 

  Poesía
471 0 2
Огнена буря изгаря душата,
мисли нощни - танкове в главата.
Стари рани кървят непрестанно,
прошка, вяра... изчезват измамно.

Миналото - преродено бъдеще,
пътници, останали на кръстопът
и съдени, и оправдани,
на плещите им и живот, и смърт.

С Бог и Дявола приятели,
потърсили във изгрева покой...
Мечтите хвърлени на вятъра -
самотна глутница в пороя.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??